Зъбната екстракция е необратима хирургична процедура. Може да бъде лека траеща секунди, но може да отнеме и часове. Едно от нещата, което най-много подвежда пациентите са взаимните разкази за екстракция на зъб траеща секунди при даден специалист. Всеки човек има уникална анатомия и уникални особености на формата и големината на зъбите си. Това може само да доведе до спекулации и нереални очквания на пацинтите и съответно до разочарование от някой специалист незаслужено. Зъбната екстракция е сравнително лека процедура, но тя също крие своите рискове:
- Подуване и/или хематоми в третираните зони;
- Получаване на рагади и/или синини в областта на устните ъгли поради разтягането им по време на манипулацията;
- Възможна постоперативна инфекция, изискваща допълнително лечение;
- Сух алвеолит, изявяващ се с болка в областта на екстрахирания зъб няколко дни след интервенцията. Изисква допълнително лечение. По – често се проявава на долната челюст, особено след екстракция на мъдреци;
- Възможна увреда на съседни зъби, особено такива с големи обтурации;
- Увреда на нерви – най-често последните зъби на долната челюст са разположени в непосредствена близост до нервите. Тези структури инервират мандибулата, както и съответната страна на езика. Понякога нервите могат да бъдат наранени, или дори прекъснати по време на екстракция. Това ще доведе до изтръпване или променена чувствителност на зъбите, долната устна, езика и брадичката. С времето сетивността обикновено се възстановява напълно, но в редки случаи загубата може да бъде постоянна;
- Тризъм – характеризира се с ограничено отваряне на долната челюст предизвикано от възпаление, или подуване, най – често след екстракция на долни мъдреци. Понякога може да се появи при пренатоварване на ТМС, особено, когато предварително е установено заболяване на същата;
- Кървене – обикновено рядко се наблюдава масивно кървене при зъбни екстракции, но може да се очаква персистиращо слабо такова в продължение на няколко часа след манипулацията;
- По – напред във времето след екстракция могат да се образуват остри ръбове на алвеоларната стена, или
малки костни фрагменти. Това налага допълнителна хирургична интервенция за заглаждане на ръбовете
и отстраняване на фрагментите; - Остатъчни зъбни фрагменти – понякога, за да се избегне увредата на витални структори, каквито са нервите и съдовете се налага в мястото на операцията да се оставят част от корените на екстрахираните
зъби; - Увреда на максиларния синус - често корените на задните зъби на горната челюст са в близост до долната синусна стена, поради което съществува риск от разкъсването й по време на екстракция. В редки случаи съществува комуникация между синуса и алвеолата на екстрахирания зъб, което отново би довело до увреда на стената при манипулацията. При отваряне на синуса, комуникацията между синуса и уснтата кухина в редки случаи може да персистира, като оро-антрална фистула. Тя се затваря със следваща хирургична интервенция. Възможно е и попадане на части от зъба,или цял зъб в синуса. Това налага последваща интервенция за отстраняването му;
Повечето процедури са рутинни и не се очаква да са съпътствани със сериозни усложнения. По-често възникват леки компликации, които лесно се лекуват.
