Една от най-често допусканите грешки в имплантологията е вертикалната позиция на импланта, т. нар. потапяне на импланта. Неразбирането на основни биологични принципи, води или до по-коронарно, или до по-апикално позициониране. За сравнение винаги трябва да се върнем към анатомията и физиологията при естествените зъби. Липсата на suprabony component of the root и пародонталния кръг на кръвоснабдяване при имплантите налага използването на компенсаторни техники и материали. Целта е да се получи комплекс, който да наподобява естетически и функционално загубения зъб.
Микро- и макро-дизайна на импланта също е от съществено значение. Както при естествените зъби имаме съединително-тъканни влакна супра-крестално във всички посоки, така и дизайна на импланта и супраструктурата (компонента/ надстройката) оказват влияние върху това какви, колко и в каква посока ще се ориентират влакната и какво запечатване ще направят около него. Това тъканно запечатване се нарича мукоинтеграция. И от неговото количество и качество зависи „живота“ на импланта. Затова профила, който импланта или компонента създава е от изключително значение за разгръщането на това супракрестално тъканно запечатване (STS) – или новото понятие за биологична широчина около импланти. Разбира се костта също е важна в този процес. Тя изхранва и подържа позицията на меките тъкани и задава „тона“ (“The issue is the tissue, but the bone sets the tone”).
Tissue level, bone level (platform match или platform switch) – всички те създават различни условия за разгръщането на STS и съответно имат различни „правила“ при работа с тях.
Обект на вниманието ни днес са Bone level, platform switch имплантите. Те имат редица преимущества пред platform match. Но в същото време и недостатъци спрямо Tissue level. За platform switch говорим, когато диаметъра на надстройката/компонента е по-малък от диаметъра на импланта на мястото на тяхното свързване. Това означава, че имаме преместване на микро цепнатината от връзката (“micro gap”) в хоризонтална посока спрямо platform match. Това осигурява „изолиране“ на костта от директен контакт с тази връзка. Това дава възможност импланта да се потопи под нивото на костта, без да има риск от директно въздействие върху костта и съответно костна резорбция – нещо което се смяташе за нормално до преди години – костна загуба 1,5-2мм през първата година на импланта във функция. Също така, благодарение на преместването на връзката навътре в хоризонтална посока, се образуват циркулярни влакна около компонента на импланта и това запечатване предотвратява загубата на кост. Така можем да потапяме имплантите си колкото искаме под костта, без да предизвикаме загуба на кост в кресталната част на импланта. Но колко дълбоко е добре да се потопи един имплант? При по-голямо потапяне не се ли губи кост заради костната ремоделация? Не се ли образува пери-имплантен „джоб“ при по-голямо потапяне?
Различни проучвания в последните години ясно доказаха, че „биологичната широчина“ около Bone level, platform switch имплантите е около 3,5-4мм. Това пространство е напълно достатъчно, за да се развие профила на бъдещата корона. Но има още няколко много важни въпроса. От къде мерим 4мм? Какъв ефект оказва профила на короната върху костната ремоделация? Има ли значение диаметъра на връзката?
4мм се мерят от бъдещия зенит на короната. Това означава, че трябва да имаме много добро протетично планиране. Зъбът при планировката трябва да се доближава до зъба в крайния си вариант. Трябва планировката да включва и подвенечната част на зъба, понтик, за да имаме максимално информация къде ще бъде проектиран зенита (в мястото на пресечите точки между планирания зъб и меките тъкани) и какъв ще бъде профила.
Профила на короната оказва огромно влияние върху ремоделацията на костта и крайния резултат. Ъгълът на профила на короната трябва да бъде по-малко от 20 градуса за първите 2мм от мястото на свързване на импланта и надстойката/компонента и профила на изникване трябва да бъде конкавен или прав, вместо конвексен, за да намалим маргиналната костна загуба. Това означава, че избора на компонент е от основно значение. Ако коронката е широка, а връзката на импланта и компонента е тясна, то импланта трябва да се потопи повече, за да следваме правилата и да имаме форма, имитираща естествен зъб!
Straumann BLT (Bone Level Tapered) е една от най-доказалите се системи във времето. Наличието на истински Platform switch (поне 0.4 мм), Cross-fit Connection (една от най-надеждните връзки в историята на имплантологията), дизайна на импланта, протетичните решения и т.н. Стабилните във времето резултати сами по себе си говорят достатъчно. А Roxolid и SLActive са перфектни допълнения.
Всичко изброено по-горе ни дава възможността да използваме тази система, която в същността си е изключително опростена и надеждна. Не се налага да потапяме имплантите прекалено дълбоко, за да постигнем добър профил за молари, защото платформата на връзката е RC. Търпи дори едно по-плитко поставяне, поради фактът, че костта обича SLA Roxolid повърхността. Връзката практически не се развива при функция, ако имаме пълното й включване протетично. Имаме достатъчно добри и нови протетични компоненти. Може да се използва както за имедиатно, така и за отложено имплантиране. Като цяло системата е перфектна за един тепърва прохождащ имплантолог, който търси качество, надеждност и ефективност, като самата система може да „покрие“ някои малки грешки по време на работния процес.
