Въведение

Горната челюст (maxilla) e чифтна кост и се намира по средата на лицето. В нея се разполага максиларния синус. Тя принадлежи към групата на лицевите кости (viscerocranium). Горната челюст участва във функциите на висцерокраниума, както и във формирането на лицевата естетика – среден лицев етаж.

Максилата има роля в образуването на костната орбита, носната кухина и външния ръб на носа (apertura piriformis). Горната челюст образува по-голямата част от твърдото небце, птеригопалатиналната ямка (fossa pterygopalatina) и инфратемпоралната ямка (fossa infratemporalis). В максилата се разполагат зъбите (временни и постоянни). Горната челюст е свързана посредством костни шевове неподвижно за всички останали черепни кости с изключение на долната челюст (mandibula). Съставена е от тяло (corpus maxillae), в което се помества максиларният синус (sinus maxillaris) и четири израстъка – алвеоларен (processus alveolaris), ябълчен (processus zygomaticus), фронтален (processus frontalis), небцов (processus palatinus).

1. Corpus maxillae;
2. Processus alveolaris;
3. Processus zygomaticus;
4. Processus frontalis;
5. Processus palatinus;

Тяло на горната челюст (corpus maxillae)

Чрез свързването на двете максиларни кости се образува горната челюст. На мястото на съединението им се оформя предната назална апертура (apertura nasalis anterior), която е ориентир при цефалометричния анализ. Горната челюст има четири повърхности.

Орбитална повърхност (facies orbitalis)

Съчленява се със слъзнатана кост (os lacrimale), етмоидалната кост (os ethmoidale), ябълчната кост (os zygomaticum) и небцовата кост (os palatinum). Взема участие в образуването на долната орбитална цепка (fissura orbitalis inferior).

Особености на орбиталната повърхност:

1. Инфраорбитална бразда (sulcus infraorbitalis) – тясна бразда, която в задно-предна посока (от краниума към лицето) преминава в инфраорбитален канал (canalis infraorbitalis), който се отваря по предната част на тялото на долната челюст (foramen infraorbitale). През каналът преминава инфраорбиталният нерв (nervus infraorbitalis), който е част от максиларния нерв (nervus maxillaris) на троичния нерв (nervus trigeminus / V черепномозъчен нерв);
2. Максиларната част на орбиталния ръб – формира част от долния очен ръб (margo infraorbitalis);

Носна повърхност (facies nasalis corporis maxillae)

Образува част от латерланата страна на носната кухина (cavum nasi) и медиалната на горночелюстната кухина (sinus maxillaris).

Особености на назалната повърхност:

1. Слъзна бразда (sulcus lacrimalis) – дълбока и относително широка вертикална бразда, която се намира отпред на максиларния хиатус (hiatus maxillaris). Участва в образуването на назолакрималния канал (canalis nasolacrimalis);
2. Слъзен ръб (margo lacrimalis) – мястото на съчленяване със слъзната кост;
3. Максиларен хиатус (hiatus maxillaris) – голям отвор с неправилна форма зад слъзната бразда. Вход към горночелюстната кухина (sinus maxillaris);
4. Конхален гребен (crista conchalis) – ръб, който се свързва с долната носна раковина (conchae nasalis inferior);

Инфратемпорална повърхност (facies infratemporalis)

Намира се в задната част на горната челюст и формира предната страна на fossa infratemporalis.

Особености на инфратемпоралната повърхност:

1. Тубер на горната челюст (tuber maxillae) – костна изпъкналост в областта на горната челюст най-дистално. Формира долната предна стена на инфратемпоралната ямка. В същата област расте мъдрецът на горната челюст;
2. Алвеоларни отвори (foramina alveolaria) – малки отвори намиращи се над тубера на горната челюст. От тях произлизат алвеоларните канали. През тях навлизат алвеоларните нерви и съдове;

Предна повърхност (facies anterior corporis maxillae)

Предно-странична повърхност на горната челюст.

Особености на предната повърхност:

1. Носна изрезка (incisura nasalis) – дълбока вдлъбнатина, която участва в образуването на пириформения отвор. Двете инцизури се обединявав в spina nasalis anterior;
2. Инфраорбитален отвор (foramen infraorbitale) – през него излиза инфраорбиталния нерв (виж по-горе);
3. Кучешка ямка (fossa canina) – вдлъбнатина под инфраорбиталния отвор;
4. Голяма небцова бразда (sulcus palatinus major) – голямата небцова бразда се намира на границата на носната повъхност инфратеморалната повърхност. В нея залягат голямата палатинална артерия и нерв (arteria palatina major et nervus palatinus major);

Израстъци на горната челюст (Processi maxillae)

Фронтален израстък (Processus frontalis)

Челният израстък е с посока нагоре, медиално и назад. Свързва се с челната кост (os frontale). Разположен е между носната (os nasale) и слъзната кост (os lacrimale), като се свързва с тях посредством костни шевове. Свъзва се също и с челната (os frontale) и решетъчната кост (os ethmoidale). Участва в образуването на слъзната ямка (fossa lacrimalis).

Особености на фронталния израстък:

1. Преден слъзен гребен (crista lacrimalis anterior) – вертикален ръб, намира се латерално на челния израстък, ограничава слъзната на бразда отпред;
2. Слъзен ръб (margo lacrimalis) – намира се назад спрямо предния слъзен ръб. Това е мястото на съчленяване на челния израстък със слъзната кост;
3. Етмоидален гребен (crista ethmoidalis) – къс косо ориентиран ръб, от медиалната страна на челния израсътк. Това е мястото на съчленяване на челния израстък със решетъчната кост;
4. Слъзен жлеб (incisura lacrimalis) – горната граница, от която започва sulcus lacrimalis;

Ябълчен израстък (Processus zygomaticus)

Ябълчният израстък (processus zygomaticus) се съчленява с едноименната кост.

Небцов израстък (Processus palatinus)

Небцовият израстък е хоризонтална костна пластинка, която оформя средната част на сдвоената горна челюст. Формира предните три четвърти от твърдото небце. По този начин участва в устройството на пода на носа.

Особености на небцовия израстък:

1. Носен гребен (crista nasalis) - сагитално ориентиран ръб, който се образува от сливането на двете горни челюсти. Заедно с ралника (vomer) участват в изграждането на носната преграда (septum nasi);
2. Инцизален форамен (foramen incisivum) - отвор, който се намира на долната страна небцовият израстък зад централните резци. Инцизалният форамен продължава в инцизален канал (canalis incisivus). През него преминават назопалатиналните нерви (nervi nasopalatine) и свенопалатиналните артерии (arterii sphenopalatini). До същият отвор стигат и големите палатинални артерии (arterii palanini majores). Инцизалния канал свързва устната и носната кухина;
3. Небцови жлебове (sulci palatini) - множество плитки бразди, които се намират на долната повърхност на небцовия израстък;
4. Небцови бодли (spinae palatinae) - малки костни издатини, които се намират между небцовите жлебове;

Алвеоларен израстък (Processus alveolaris)

Алвеоларният израстък има подковообразна форма и е продължението на долната челюст, което включва зъбодържащия апарат.

Особености на алвеоларния израстък:

1. Зъбни алвеоли (alveoli dentales) – гнезда, обикновено 8 на брой в челюст, в които са разположени зъбите. Формата, големината, броят им варира спрямо формата, големината и броят на зъбите в тях;
2. Междузъбна преграда (septa interalveolaria) – костен ръб между съседни зъбни алвеоли;
3. Междукоренова преграда (septa interradicularia) – костен ръб, който се разполага между корените на един многокоренов зъб;
4. Юга (juga alveolaria) – възвишение по външната (букална / вестибуларна) повърхност на горната челюст, произхождаща от издатината на зъбната алвеола, съответстваща на зъбния корен;