Въведение

Фронталната кост (os frontale) е нечифтна и има формата на купа. Тя е една от най-големите и най-здрави черепни кости от неврокраниума. Името на тази кост произлиза от латинското „frons“, което означава чело. Основната функция на фронталната кост е да защитава фронталните лобове на главния мозък. Фронталната кост има и естетична функция, тъй като оформя горния лицев етаж. Участва в образуването на костната орбита, носната кухина и предната черепна ямка. В нея се намира фронталния синус. Свързва се с носните кости (ossa nasalia, посредством suturae frontonasales), слъзните (ossa lacrimalia, посредством suturae frontolacrimales), с горната челюст (maxillae, посредством suturae frontomaxillares), решетъчната кост (os ehtmoidale, посредством sutura frontoethmoidalis), клиновидната кост (os sphenoidale, посредством sutura sphenofrontalis), ябълчните кости (ossa zygomatica, посредством suturae frontozygomaticae) и предната част на теменните кости (ossa parietalia, посредством sutura coronalis).

При раждането си човек има две фронтални кост, които по-късно се съединяват в една. Това се случва обикновено през втората година. Мястото на сливане е най-често неразличимо. При малък брой индивиди може да присъства рудиментарен шев, най-често в областта на глабелата. Той се нарича метопичен шев (sutura metopica).

Части на фронталната кост

Люспеста част (pars squamosa)

Люспестата част е най-голямата част от фронталната. Образува челото. Има две повърхности: външна (facies externa) и вътрешна (facies interna). Външната повърхност е изпъкнала, а вътрешната вдлъбната.

Особеностси на външната повърхност на люспестата част:

1. Надочен ръб (margo supraorbitalis) – чифтна структура. Костен ръб над орбитите. Оформя се от долния ръб на arcus supercilliaris. Това е границата между люспестата и орбталната част на фронталната кост;
2. Фронтален прорез / изрезка / фронтален форамен (incisura frontalis / foramen frontale) – чифтна структура. Малка изрезка или отвор в медиалната област на супраорбиталния ръб. Нарича се още супратрохлеарен прорез или отвор. През него преминават едноименните съдове (vasa supratrochleares) и нерв (n. supratrochlearis);
3. Супраорбитален прорез / супраорбитален отвор (incisura supraorbitalis / foramen supraorbitale) – чифтна структура. Малка вдлъбнатина или отвор, който се намира странично на фронталния прорез / отвор на супраорбиталния ръб. През него преминават супраорбитални съдове (vasa supraorbitales) и супраорбитален нерв (n. supraorbitalis);
4. Супрацилиарна дъга (arcus supraciliaris) – чифтна структура. Извита възвишеност, която се намира непосредствено над супраорбиталния ръб. Участват в образуване на извивката и контура на веждите. По-изразени са при мъжете, отколкото при жените;
5. Глабела (glabella) – малко възвишение на в областта на срединната сагитална линия над носните кости. Намира се супрацилиарни дъги;
6. Фронтален тубер / фронтална еминенция (tuber frontale / eminentia frontalis) – чифтна структура. Възвишение, разположено на няколко сантиметра над супраорбиталния ръб и супрацилиарната дъга. Тази структура маркира центъра на осификация;
7. Зигоматичен израстък (processus zygomaticus) – чифтна структура. Костна издатина, която образува предностраничния ъгъл на люспестата част. Намира се в страничния край на супраорбиталния ръб. Свързва се с фронталиния израстък на скулата;
8. Темпорална линия (linea temporalis) – чифтна структура. Коса линия, която започва от зигоматичния израстък (този начален участък има формата на гребен). Има посока нагоре и наззад и продължава в темпоралната линия на теменната кост;
9. Темпорална повърхност (facies temporalis) – чифтна структура. Гладка повърхност, която се намира под темпоралната линия;
10. Теменен ръб (margo parietalis) – чифтна структура. Посредством този ръб челната кост се свързва с теменните кости;

Особености на вътрешната повъхност на люспестата част:

1. Фронтален гребен (crista frontalis) – вертикале ръб в средната част на вътрешната повърхност. Към него се прикрепва falx cerebri;
2. Сляп отвор (foramen caecum) – малък вариабилен отвор. Намира се в областта на каудалната основа на фронталния гребен;
3. Улей на горен сагитален синус (sulcus sinus sagittalis superioris) – вертикален улей. Ходът е по средната линия на вътрешната повърхност. Свързва се с фронталния гребен. В него се намира горния сагитален синус;
4. Менингеални бразди (sulci meningeales) – множество малки улеи. Те са в следствие на менингеалните съдове;
5. Арахноидни ямки (fovoelae granulares) – малки вдлъбнатини, известни като арахноидни ямки. Те са най-забележими близо до коронарния шев. Това са вдлъбнатини в следствие на арахноидалната мозъчна обвивка, която навлиза в менингите;
6. Вдлъбнатини на главния мозък (impressiones cerebri) – вътрешната повърхност на плоскоклетъчната част има множество вдлъбнатини от двете страни на средната линия. Те са отпечатък от извивките на фронталните лобове на главния мозък;

Орбитална част (pars orbitalis)

Орбиталната част на фронталната кост е чифтна и подобна на пластина. И двете орбитални части са разделени от етмоидалната изрезка (incisura ethmoidalis). В нея заляга крибриформената пластина на решетъчната кост. Орбиталната част има триъгълна форма. Тази част образува покривът на орбитата и дъното на предната черепна ямка. Има две повърхности: орбитална (facies orbitalis) и мозъчна (facies cerebralis). Първата е гладка, вдлъбната и обърната към окото. Втората е неравна и обърната към мозъка,

Особености на орбиталната част:

1. Орбитална пластина (lamina orbitalis) – триъгълна костна пластина, която образува цялата орбитална част;
2. Слъзна ямка (fossa lacrimalis) – плитка вдлъбнатина, разположена в предностраничната част на орбиталната повърхност до зигоматичния израстък. В нея се намира слъзната жлеза;
3. Сфеноидален ръб (margo sphenoidalis) – странична граница, която се съчленява с голямото крило на клиновидната кост;
4. Трохлеарна фовея (fovea trochlearis) – лека вдлъбнатина на предномедиалната част на орбиталната повърхност. Служи като място за прикрепване на трохлеята на горния кос очен мускул;
5. Трохлеарен шип (spina trochelaris) – малка вариабилна костна издатина, разположена в прденомедиалната област на орбиталната повърхност, странично от трохлеарната фовея;

Назална част (pars nasalis)

Носната част е най-малката от трите части на фронталната кост. Тя е продължение на люспата надолу. Намира се по средата между двете орбитални пластинки, пред етмоидната вдлъбнатина. Мястото на съединяване на форнталната кост с носните кост се нарича nasion. Това е най-предната част на фронтоназалния шев.

Особености на назалната част:

1. Носна спина (spina nasalis) – костен издатък, който се спуска надолу от централната страна на носната част. Той се свързва с носните кости и перпендикулярната плоча на етмоидната кост;
2. Носов ръб (margo nasalis) – долната граница на носната част. Това е мястото на съединяване на фронталната кост с носните кости;

Фронтални синуси

Това са параназални кухини, които се намират се над орбитите. Фронталните синуси са с различен размер и форма. Най-често имат пирамидална форма. Имат тънка костна пластинка, наречена септум (septum). Тя разделя фронталния синус на ляв и десен. Подът на фронталния синус образува медиалната страна на костната очница. Отварят се в областта на горна носна конха. Фротналните синуси са последните от параназалните кухини, които се образуват. При раждането често липсват.