Медикаментозно индуциарана остеонекроза на челюстите - обща информация

Медикаментозно-индуцираната остеонекроза на челюстите е сравнително скоро открито заболяване, от Маркс (2003 г.). Асоциирано е с прием на специфични медикаменти и понякога може да влоши значително качеството на живот на пациента.

Определение на заболяването:

Според Американската асоциация по орална и лицево-челюстна хирургия, като медикаментозно индуцирана остеонекроза на челюстите се разбира наличие на открита некротична кост, която не заздравява в рамките на 8 седмици след диагностицирането ѝ, въпреки положените медицински грижи. Налична анамнеза за текуща или предходна антирезорбтивна терапия, без да е провеждана лъчетерапия в лицево-челюстната област.

При кои заболявания може да се срещне?

Най-общо казано, при тези, които се нуждаят от антирезорбтивна терапия, като основно или допълнително лечение:

  1. Остеопороза;
  2. Костни метастази (най-често от карцином на простатна жлеза или млечна жлеза);
  3. Мултиплен миелом;
  4. Пациенти на антиангиогенна терапия;
  5. При ревматологично болни (много рядко);

Къде другаде може да се срещне?

Може да настъпи фрактура на бедрената кост, както и некроза на външен слухов ход.

Кои са медикаментите, които причиняват заболяването?

Няколко групи медикаменти причиняват заболяването.

Най-известната от тях е групата на бифосфонатите с представители, моноклоналните антитела, антиангиогенните и др.

Медикамент Име Производител Индикация Тип
Alendronate Fosamax® Merck Остеопороза Бифосфонат
Risedronate Actonel® Warner Chilcott Остеопороза Бифосфонат
Ibandronate Boniva®
Bonviva®
Genentech
Roche
Остеопороза
Остеопороза
Бифосфонат
Pamidronate Aredia® Novartis Костни метастази Бифосфонат
Zolendronate Zometa®
Reclast®
Novartis
Novartis
Костни метастази
Остеопороза
Бифосфонат
Denosumab Xgeva®
Prolia®
Amgen
Amgen
Костни метастази
Остеопороза
Моноклонално антитяло
Sunitinib Sutent® Pfizer GIST, RCC, pNET Тирозин киназен инхибитор
Bevacizumab Avastin® Genentech mCRC, NSCLC, Glio, mRCC Антиангиогенен

Какви са рисковите фактори при заболяването?

  1. Пушене;
  2. Диабет;
  3. Анемия;
  4. Химиотерапия;
  5. Активно онкологично заболяване;
  6. Терапия с кортикостероиди;
  7. Автоимунно заболяване;
  8. Компрометиран имунитет;
  9. Дехидратация;
  10. Затлъстяване;

Какво най-често предизвиква заболяването?

  1. Екстракция на зъб (62 % от всички случаи). Повечето стоматолози я познават, като основната причина на възникване на заболяването;
  2. Травматична оклузия (захапка)- не е напълно доказана като причинител, но травматичната оклузия води до засилване на костния метаболизъм и от там- повишаване на рисковете;
  3. Пародонтално заболяване (гингивит, пародонтит)- причинява хронично възпаление, затова е много важно пациентите на антирезорбтивна терапия да почистват редовно зъбния си камък. Специфичното в случая е, че това трябва да се извършва под антибиотична защита;
  4. Дентоалвеоларна хирургия- операции в областта на челюстите водят до пряк риск от развитие на некроза. Колкото повече местоположението на операцията се отдалечава от алвеоларната кост, т. е. отива над зъбите (горна челюст) и под зъбите (долна челюст), толкова повече рискът от развитие на некроза е по-малък;
  5. Спонтанна- при около 25 % от случаите причина не може да се намери;
  6. Хронична травма- особено от подвижни протези. Пациентите на антирезорбтивна терапия ТРЯБВА да спрат да носят своите протези, преди стоматологът им да не е напълно сигурен, че никъде същата не травмира подлежащата лигавица. Хроничната травма води до разкъсване на лигавицата, оголване на кост и начало на остеонекроза;
  7. Екзостози- екзостозата е доброкачествено разрастване на костта на челюстите, среща се най-често от страната езика на долната челюст, на небцето и от страната на бузата на горната челюст. Лигавицата е много тъкна при тези образувания, лесно се травмира, което води до некроза.
Автор, Главен администратор
Доктор - дентална медицина Доктор - медицина Специалист по орална хирургия Специализант по лицево-челюстна хирургия