Жена на 56 г., без придружаващи заболявания и алергии, непушач, без данни за парафукнции на дъвкателния апарат с оклузия клас I по Angle.
Локален интраорален статус: зъби на горна челюст, с напреднал пародонтит (IV стадий), трета степен подвижност, неперспективни, подлежащи на екстракция.
Снимка 1 : Начална ситуация;
Снимка 2: Планиране на позицията на имплантите, спрямо бъдещото протетично възстановяване;
Клиничната ситуация беше обсъдена с пациентката, както се и обсъдиха възможните варианти за лечение. Пациентката избра да бъдат поставени импланти на горната челюст и да бъде планирана конструкция, която да бъде поставена в рамките на 72 часа.
Беше направено CBCT за дигитално планиране и сегментиране, интраорално сканиране и фотоснимки. Изготвихме дигитален дизайн на усмивката и Wax-Up, чрез който беше планиран крайният резултат от лечението. При дигиталното планиране се избра позицията на имплантите, вида на надстройките на конструкцията, нивелираха се имплнатите един спрямо друг. Клиничната ситуация беше подходяща за направа на два водача. Първи за фиксиране на позицията чрез костни пинове преди екстракцията на зъбите и втори, който да използва предварително позиционираните костни пинове за поставяне на имплантите. Водачите бяха направени от хирургична смола, предварително стерилизирани.
Снимка 3: Първи водач за пинове;
С първият водач бяха направени остеотомиите за пиновете. След това се отпреприраха вестибуларно и палатинално ламбо. Зъбите се екстрахираха. Във вече направените легла занкостните пинове се постави втори водач. Остеотомиите за имплантите се извършиха през него. Използвахме Versah фрези за денсификация на част от остеотомиите за постигане на по-добра първична стабилност. Имплантите бяха поставени направлявано през хирургичния водач. Постигната беше инициална стабилност в порядъка на 35-40N/cm2, в D3 кост, което приехме за успех, особено с оглед на макро-дизайна на импланта и липсата на агресивност (Straumann BLT). Последва поставяне на мултиюнити и протективни кепета. Накрая на хирургичната част зашихме с псевдомонофиламент 5/0 и 6/0. Взехме аналогов отпечатък от мултиюнитите с А-силикон.
Снимка 4: Екстрахирани зъби;
Снимка 5: Втори водач за остеотомии;
Снимка 6: Поставяне на мултиюнити;
Снимка 7: Поставяне на протективни кепета и зашиване;
Снимка 8: Контролна рентгенография;
Снимка 9: Отпечатък;
Снимка 10: Временни зъби;
На следващия ден определихме окончателната оклузия. На 3-тия ден бяха поставени зъбите - композитни, армирани с метални греди, които свързват имплантите в блок. Последва и поставяне на финална конструкция след 4 месеца и корекция на някои детайли.
Снимка 11: 4 месеца по-късно, гингива около импланти;
Снимка 12: Рентгенография на 4 месец;
Снимка 13: Финална конструкция;
Снимка 14: Усмивка;
Снимка 15: Отпусната позиция;
Снимка 16: Странична снимка;
Снимка 17: Оклузален изглед;
Снимка 18: Преди/След;
Дискусия:
Вариантите, които обсъдихме бяха дали конструкцията да бъде FP1 или FP3. FP2 за горна челюст не е опция за нас в повечето случаи. Поради наличието на пародонтит, FP1 щеше да бъде рисков. Заедно с пациентката, взехме решение за FP3. Много важен момент е шинирането на имплантите във временната конструкция. Така те работят като едно цяло. При чистия PMMA има риск от счупване на конструкцията. И ако това стане в периода на интеграция на имплантите може да се стигне до загуба на имплант.
Очаквайте скоро:
1. Протетично, естетично и функционално планиране - крайният резулат в началото
2. Видове конструкции върху импланти - FP1, FP2 и FP3
3. Фотодокументация
