Въведение

Името на хиоидната кост произлиза от гръцката дума "hyodeides", която се превежда като „оформена като буквата епсилон“ (u). Хиоидната кост е малка, нечифтна кост с форма на подкова. Разполага се в предната част на шията под езика между долната челюст и ларинкса, на нивото на четвърти шиен прешлен. Тя е единствената кост, която не се свързва директно с други кости. Пикрепва се към съседните структури (ларинкс, фаринкс, раменен пояс, език и гръдна кост) посредством мускули и връзки. Подезичната кост разделя мускулите на шията на две групи. Супрахиоидини (намиращи се над нея) и инфрахиоидни (намиращи се под нея). Os hyoideum участва в дишането, фонацията, преглъщането, дъвченето, движението на езика и поддържането на главата. Спомената кост се свързва с върха на шиловидния израстък на слепоочната кост, чрез стилохиоидния лигамент (lig. stylohyoideum). Тирохиоидната мембрана (membrana thyreohyoidea), латералният тирохиоиден лигамент (lig. thyreohyoideum laterale) и центрланият тирохиоиден лигамент (lig. thyreohyoideum medianum), както и хиоепиглотичният лигамент (lig. hyoepiglotticum) са други лигаменти свързани с подезичната кост. Os hyoideum е прикрепена към шийните прешлени чрез шийните фасции.

Мускули, свързващи се с подезичната кост:

Супрахиоидна група:

1. Двукоремчест мускул (m. digastricus);
2. Стилохиоиден мускул (m. stylohyoideus);
3. Милохиоиден мускул (m. mylohyoideus);
4. Гениохиоиден мускул (m. geniohyoideus);

Инфрахиоидна група:

1. Стернохиоиден мускул (m. sternohyoideus);
2. Омохиоиден мускул (m. omohyoideus);
3. Тирохиоиден мускул (m. infrahyoideus);
4. Среден фарингеален констриктор (m. contrictor pharyngis medius);
5. Гениоглосусен мускул (m. genioglossus);
6. Хиоглосусен мускул (m. hyoglossus);
   
   

Особености на хиодната кост:

1. Тяло (corpus) – централната част на костта, която се намира между двата рога (тя образува изпъкналостта на буквата епсилон). Има четириъгълна, неправилна форма. Предният ѝ ръб и повърхност са изпъкнали, докато задните ѝ са вдлъбнати. Средната линия на горната повърхност има костен ръб, наречен вертикален медианен ръб;
2. Малък рог (cornu minus) – чифтна структура. Къс със задностранична посока. Към върха се прикрепва стилохилоиднят лигамент;
3. Голям рог (cornu majus) – чифтна структура. Дълга със задностранична посока. По-голям от малкия рог. Те образуват краищата на буквата U. Проксимално са по-широки и постепенно се стесняват. Дистално завършват с туберкул. Към него се свързва латералния тирохиоден лигамент. И двата рога обикновено са прикрепени към тялото чрез фибротъканни връзки. Понякога може да има синовиална става между малкия и големия рог. Ако има такава, тя постепенно осифицира;