Въведение

M. risorius е много тънък и сравнително тесен лицев мускул, разположен странично спрямо устата и покрива m. buccinator. Той е повърхностен мускул и компонент на повърхностната мускулоапоневротична система (SMAS). Поради страничното си положение, ризориусът издърпва ъгъла на устата навън, което като мимика се изразява с усмивка. Ето защо се нарича „мускул на усмивката“.

M. risorius е вариабилен мускул. Той може да липсва при някои индивиди или да е с различна форма и големина. Няма начало и залавяне върху костна основа, което прави локализацията на мускула много трудна. Може да произхожда от много места, включително паротидната фасция, платизмата или зигоматичната дъга. Накалото на мускула е най-широко, постепенно се стеснява и се залавя за модиолуса.

Особености m. risorius

1. Начало – паротидеомасетериалната фасция и платизмата (понякога);
2. Залавяне – модиолусът в ъгъла на устата;
3. Функция – издърпва ъгъла на устата странично. В съчетание с други мускули показват мимика на лицето като удоволствие и усмивка;
4. Инервация –  букалните и/или маргиналните клонове на лицевия нерв (n. facialis, VII черепномозъчен нерв);
5. Артериално кръвоснабдяване – горните лабиални (aa. labiales superiores) и лабиоменталните артерии (aa. labiomentales), клонове на a. facialis. В кръвоснабдяването участва също трансверзалната лицева артерия (a. transversa faciei), клон на a. temporalis superficialis;
6. Венозен дренаж – притоците на лицевата вена (v. facialis) и напречната лицева вена (v. transversa faciei), които се оттичат в повърхностната темпорална (v. temporalis superficialis) или ретромандибуларната вена (v retromandibularis);