Въведение

Os occipitale е нечифтна кост с формата на трапец. Участва в образуването на basis cranii. Тя е разположена най-назад спрямо останалите кости от черепа. В нея се намира foramen magnum – отвор, през който преминават мозъчният ствол (truncus encephali),aкцесорният нерв (n. accesorius, XI черепномозъчен нерв), вертебралните артерии (aa. vertebrales), предната и задната гръбначна артерия (a. spinalist anterior et posterior), криловидните връзки (ligg. alaria) и текторната мембрана (membrana tectoria).

Тилната кост е слабо извита. Вътрешната ѝ страна е вдлъбната, а външната – изпъкнала. Тя помещава и по този начин защитава малкия мозък и тилните лобове на главния. Към нея се прикрепват различни мускули и връзки. Тилната кост е единствената кост на черепа, която се съчленява с гръбначния стълб. На това място се образува атланто-окципиталната става (art. atlantooccipitalis). Свързва се с пет други кости (две чифтни и една нечифтна). Те са теменната (os parietale), слепоочната (os temporale) и клиновидната кост (os sphenoidale).

Граници на тилната кост (ръбове / шевове):

1. Ламбдоидна граница (margo lambdoidea) – това е мястото на образуването на ламбдоидния шев (sutura lambdoidea) или мястото на свързване на тилната с теменната кост;
2. Мастоидна граница (margo mastoideus) – това е мястото свързване на тилната кост с мастоидния израстък на слепоочната кост. Там се образува окципитомастоидния шев (sutura occipitomastoidea);

Части на тилната кост

Състои се от три части. Всяка от тях има външна и вътрешна повърхност.

Базална (основна – от основа) част на тилната кост (pars basilaris)

Нарича се още базоокципитална. Дебела е и има четириъгълна форма. Образува предната част на foramen magnum. След това продължава напред и се свързва с тялото на клиновидната кост (os sphenoidale).

Особености на вътрешната повърхност (facies interna) на базалната част:

1. Кливус (clivus) – широка и плитка повърхност. Намира се зад dorsum sellae на клиновидната кост. Има посока към foramen magnum. В нея заляга продълговатият мозък (medulla oblongata). Долната част на кливуса също служи за закрепване на текториалната мембрана (membrana tectoria);
2. Вдлъбнатина на долен каменист синус (sulcus sinus petrosi inferioris) – чифтна структура от двете страни на базалната част. Заедно с pars petrosa на os temporale формира мястото на залягане на каменистия синус;

Външна повърхност (facies externa) на базалната част

На нея се намира фарингеалният туберкул (tuberculum pharyngeum). Това е костна издатина, за която се прикрепва фиброзният шев на фаринкса и m. constrictor superior pharyngis. Латерално на туберкула се залавя m. longus capitis. За ниската зоната пред тилния кондил (condylus occipitalis) на външната базална част се залавя m. rectus capitis.

Латерна част (pars lateralis)

Чифтна част на тилната кост. Образува страничните ръбове на foramen magnum. Свързват се със слепоочната кост.

Особености на вътрешната повърхност (facies interna) на латералната част:

1. Вдлъбнатина на сигмоидния синус (sulcus sinus sigmoidei) – плитка, зад югуларния израстък (processus jugularis). В нея се намира едноименния синус;
2. Югуларен израстък (processus jugularis) – може да се опише като странично насочен ъгъл на pars lateralis. Намира се встрани от окципиталния кондил и служи за прикрепване на m. rectus capitis lateralis;
3. Югуларен туберкул (tubercul jugulare) – намира се близо до прехода на страничната в базиларната част;
4. Югуларна изрезка (incisura jugularis) – заедно с каменистата част на os temporale образува югуларния отвор (foramen jugulare). През него преминават глософарингеалният нерв (n. glossopharyngeus / IX черепномозъчен нерв), блуждаещият нерв (n. vagus / X черепномозъчен нерв), акцесорният нерв (n. accessorius / XI черепномозъчен нерв), вътрешната югуларна вена (vena jugularis interna) и долният каменист синус (sinus petrosus inferior);
5. Интраюгуларен израстък (processus intrajugularis) – непостоянен, заострен израстък. Заедно с едноименния такъв на os temporale може да образуват преграда, която разделя югуларния отвор на две части;

Особености на външната повърхност (facies externa) на латералната част:

1. Тилен кондил (condylus occipitalis) – овален израстък от двете страни на големия форамен. Долната повърхност на кондила е изпъкнала и се свързва с атласа (atlas, C1);
2. Кондиларна ямка (fossa condylaris) – вдлъбнатина, която се намира непосредствено зад окципиталния кондил. Той заляга задната страна на  атласа (atlas, C1) по време на екстензията на главата;
3. Кондиларен канал (canalis condylaris) – костен проход, който се намира в кондиларната ямка. През него преминава окципиталната емисарната вена (v. emissaria occipitalis);
4. Хипоглосален канал (canalis hypoglossus) – друг костен проход. Преминава през предната част на основата на кондила. През него преминават хипоглосалния нерв (n. hypoglossus, XII черепномозъчен нерв), хипоглосалния клон на възходящата фарингеална артерия (a. pharyngea ascendens) и емисаренната вена (v. emissaria) от базалния венозен плексус (plexus venosus basilaris). Каналът свързва външната черепна основа със задната черепна ямка;

Тилна люспа (squama occipitalis)

Най-задната и най-голяма част. Граничи с париеталните и темпоралните кости. Образува задната страна на големия отвор (foramen magnum).

Особености на вътрешната повърхност (facies interna) на люспестата част:

1. Кръстовидна издатина (eminentia cruciformis) – кръстовидна структура, образувана от вътрешния тилен гребен (crista occipitalis interna), вдлъбнатините на напречните синуси (sulci sinuum transversorum) и улеят на горния сагитален синус (sulcus sinus sagittalis superioris). Разделя върешната повърхност на четири ямки;
2. Вътрешна тилна издатина (protuberan occipitalis interna) – изпъкналата средна точка на кръстовидната издатина;
3. Улей за горния сагитален синус (sulcus sinus sagittalis superioris) – плитка вдлъбнатина (същата я има и на фронталната кост и теменните кости). Образува хода на горния сагитален синус;
4. Улей на напречния синус (sulcus sinus transversi) – чифтна структура, намира се от всяка страна на вътрешната тилна издатина. Този улей се простира до страничните ъгли на тилната кост;
5. Мозъчна ямка (fossa cerebralis) – чифтна структура. Ямка с триъгълна форма под ламбдоидалния ръб на тилната кост. Долната ѝ граница се определя от улея на напречния синус. В него се намира тилният лоб на малкия мозък;
6. Малкомозъчна ямка (fossa cerebellaris) – друга чифтна ямка. Намира се под улея на напречния синус. В нея заляга малкия мозък;
7. Вътрешен тилен гребен (crista occipitalis interna) – наричан още медианен вътрешен тилен гребен. Той е дебел ръб по срединната линия. Той се простира от вътрешния тилен издатък до foramen magnum. За него се свързва falx cerebri.В гребена каудално се намира ямката на окципиталния синус (sulcus sinus occipitalis);
8. Вермиева ямка (fossa vermiana) – плитка и малка ямка в областта на вътрешния тилен гребен. В нея се намира каудалната част на вермилиона на малкия мозък;
9. Улей за маргиналния синус (sulcus sinus marginalis) – плитък улей около foramen magnum. В него се намира маргиналният синус (sinus marginalis);

Особености на външната повърхност (facies externa) на люспестата част:

1. Външна окципитална издатина (protuberantia occipitalis externa) – костна издатина в средата на тилната кост. Лесно се палпира през кожата;
2. Външен окципитален гребен (crista occipitalis externa) – известен също като средна нухална линия. Сравнително остър костен гребен, който понякога се простира от външната окципитална издатина до foramen magnum;
3. Най-висока нухална линия (linea nuchalis suprema) – разполага се над външната окципитална издатина, приблизително там, където черепът започва да се извива навътре. Може да не е много добре изразена;
4. Горна нухална линия (linea nuchalis superior) – напречен гребен, който се намира на нивото на външната окципитална издатина, простирайки се странично от нея към ламбдовидния шев. Той е по-изпъкнал от linea nuchalis suprema. Служи за залавно място на тилното коремче на m. occipitofrontalis;
5. Окципитална равнина (planum occipitale) – зона от люспестата част, която се намира над linea nuchalis superior;
6. Нухална равнина (planum nuchale) – зона от люспестата част, под linea nuchalis superior;
7. Долна нухална линия (linea nuchalis inferior) – напречен гребен между горната нухална линия и foramen magnum. Пресича външния окципитален гребен по средата. Тази линия е успоредна на горната нухална линия;