Въведение

Клиновидната кост (os sphenoidale) е нечифтна кост с форма на пеперуда. Част е от неврокраниума. Участва във формирането на средна черепна ямка и коостната орбита. Името на тази кост произлиза от гръцкото "sphenoeides", което означава клиновидна. Сфеноидът е една от най-сложните кости на черепа поради неправилната си форма и множеството ориентири, които съдържа. Свързва се с дванадесет кости. Те са нечифтни: челната (os frotnale), решетъчната (os ethmoidale), тилната (os occipitale), ралникът (vomer); и чифтни: теменната (os parietale), скулата (os zygomaticum), слепоочната (os temporale) и небцовата (os palatinum). Към клиновидната кост се закрепват musculus pterygoideus lateralis et musculus pterygoideus medialis. Свеноидалната кост има отвори, през които преминават съдове и нерви.  Съдържа параназален синус.

Части на киновидната кост

Клиновидната кост се разделя на тяло (corpus). То заема централна част и е с кубовидна форма, съдържа синусите и върху него се намира хипофизата. Голямото крило (ala major) е чифтна структура и се намират от двете страни на тялото. Малкото крило (ala minor) е чифтна структура. Свързва се с голямото крило и образува горната орбитална цепка (fissura orbitalis superior). Криловидният израстък (processus pterygoideus) е чифтна структура изградена от две костни пластини - медиална и странична.

Тяло (corpus)

Предната страна на тялото образува горно задната част на носната кухина. Свързва се с решетъчната кост (os ethmoidale) и ралника (vomer). В същата област се отварят свеноидалните синуси. Назад тялото се свързва с слепоочната кост и тилната кост. Тялото има шест повърхности – горна, задна, две странични, долна и предна.

Горна повърхност (facies superior):

1. Сфеноидален хомот (jugum sphenoidale) – има четириъгълна форма, намира се между двете малки крила;
2. Клиновиден лимбус / клиновидна граница (limbus sphenoidale) – повдигната и разделя хамота от хиазматичната бразда;
3. Хиазматичен / прехиазматичен сулкус (sulcus hiasmaticus / prehiasmaticus) – плитка, напречна бразда, която се намира зад лимбуса. Двустранно преминава в горната повърност на зрителния отвор (foramen opticus) и води в зрителния канал (canalis opticus). Отзад е ограничен от tuberculum sellae;
4. Турско седло (sella turcica) – форма на седло, както показва името. В нея се помещава хипофизната жлеза (glandula pituitaria). Има три части. Tuberculum sellae – удължен изтрастък, образува предната стена на турското седло и задната страна на хиазматичната бразда. Dorsum sellae – израстък с квадратна форма. Образува задната стена на sella turcica. В страничните краища на dorsum sellae има клиновиден израстък (processus clinoideus). Към него се свързва tentorium cerebelli. Хипофизна ямка (fossa pituitaria) – намира се между туберкула и dorsum sellae. В нея се помещава хипофизната жлеза. Освен задните клиновидни израстъци, горната повърхност на тялото може да включва още две костни издатини, наречени средни клиновидни израстъци. Те са рядко срещани и вариабилни структури. Понякога дъното на хипофизната ямка може да има отвор. Той преминава в краниофарингеалния канал и достига до назофаринска. Това е много рядък ембрионален дефект;
   
   

Задна повръхност (facies posterior)

Задната повърхност на тялото се свързва с pars basilaris на тилната кост. Тази хрущялна връзка се нарича сфеноокципитална синхондроза (synchondrosis sphenooccipitalis).

Странична повърхност (facies lateralis):

1. Каротидният улей (sulcus caroticus) – е разположен латерално на sella turcica и непосредствено над мястото, където тялото се свързва с голямото крило и птеригоидния израстък. В него се намира вътрешната каротидна артерия (arteria catoris interna) и кавернозния синус (sinus cavernosus);
2. Клиновидна лингула (lingula sphenoidalis) – костен хребет, който се намира между тялото и голямото крило. Тази структура не присъства във всички кости;

Долна повърхност (facies inferior)

Долната повърхност представлява изпъкнала срединна линия с триъгълна форма. Нарича се сфеноидален рострум (rostrum sphenoidale). Свързва се с горната граница на ралника (vomer).

Предна повърхност (facies anterior)

Предната повърхност образува задната горна стена на носната кухина. На нея има два големи отвора, които водят до синусите на клиновидната кост (sinus sphenoidalis). По предната повърхност се намира гребен (crista shpenoidalis). Тя преминава в издатина (rostrum sphenoidale). Свеноидалният гребен се свързва с перпендикулярната пластина на os ethmoidale и допринася за обрарзуването на носната преграда.

Големи крила (alae majoris)

Големите крила (alae majoris) са с неправилна форма, свръзани са с тялото на клиновидната кост. Имат посока нагоре и назад. Участват във формирането на черепната основа (basis cranii) и костните орбити. Образуват част от страничната повърхност на черепа. Участват в изграждането на темпоралната (fossa temporalis) и инфратемпоралната ямка (fossa infratemporalis). Имат 5 повърхности, четири ръба и няколко отвора. Между голямото крило на клиновидната кост и каменистата част на слепоочната кост (os temporale), се намира хрущялната част на слуховия ход.

Повърхности:

1. Церебрална повърхност (facies cerebralis) – горна повърхност, която е обърната към черепната кухина. Участва в образуването на пода на средната черепна ямка;
2. Темпорална повърхност (facies temporalis) – горната странична повърхност. Участва в образуването на темпоралната ямка (fossa temporalis) и осигурява прикрепване на темпоралния мускул (m. temporalis);
3. Инфратемпорален гребен (crista infratemporalis) – напречен костен гребен, който разделя страничната повърхност на две части: темпорална и инфратемпорална;
4. Инфратемпорална повърхност (facies infratemporalis) – долната част на страничната повърхност под инфратемпоралния гребен. Допринася за образуването на инфратемпоралната ямка, към нея се закрепва страничния криловиден мускул (m. pterygoideus lateralis);
5. Орбитална повърхност (facies orbitalis) – гладка повърхност с приблизително четириъгълна форма, която е обърната към костната орбита. Участва в образуването на нейните странични и задни стени;
6. Максиларна повърхност (facies maxillaris) – повърхност, която е обърната към горната челюст (maxilla);

Ръбове (граници):

1. Зигоматичен ръб (margo zygomaticus) – граница, която се свързва със зигоматичната кост (os zygomaticum);
2. Фронтален ръб (margo frontalis) – граница, която се свързва с челната кост (os frontale);
3. Париетален ръб (margo parietalis) – граница, която се свързва с теменната кост (os parietale);
4. Сквамозен ръб (margo squamosus) – граница, която се свързва с темпоралната кост (os temporale);
5. Шип на клиновидната кост (spina ossis sphenoidalis) – намира се назад по голямото крило. Има посока надолу. Латерално от foramen spinosum;

Отвори:

1. Foramen rotundum – кръгъл отвор, разположен напред и медиално. През него преминава максиларният нерв (n. maxillaris / V2 черепномозъчен нерв);
2. Foramen ovale – отвор с овална форма, който е разположен зад foramen rotundum. През него преминава мандибуларния нерв (n. mandibularis / V3 черепномозъчен нерв), акцесорната менингеална артерия (a. meningea accesoria), n. petrosus minor и емисарната вена (v. emissaria);
3. Foramen spinosum – малък кръгъл отвор, който се намира назад и латерално от овалния отвор. През него преминава средната менингеална артерия (a. meningea media), средната менингеална вена (v. meningea media) и менингеалният клон на мандибуларния нерв (n. mandibularis / V3 черепномозъчен нерв);
4. Сфеноидален емисарен отвор – непостоянен отвор, който се намира напред и медиално спрямо foramen ovale. През него преминава емисарна вена (v. emissaria), която се свързва с криловидния венозен плексус (plexus venosus pterygoideus). От своя страна емисарната вена се свързва с кавернозния синус (sinus cavernosus). Това има значение при пренасяне на инфекция от екстракраниалните към интракраниалните структури;
5. Foramen petrosum – друг непостоянен отвор, който се намира между foramen ovale и foramen spinosum. Ако е наличен през него преминава n. petrosus minor;

Малки крила на клиновндата кост (alae minores)

Те са тънки пластини с триъгълна форма. Излизат от предно-горната част на тялото на клиновидната кост. Имат хоризонтална и латерална посока. Завършват с остри върхове. Участват в образуването на предната черепна ямка (fossa cranii anterior). Разделят същата от средната черепна ямка (fossa cranii media). Имат две повърхности. Едната е обърната към черепната кухина (facies cerebralis alae minoris). Другата е обърната към орбитата (facies orbitalis alae minoris) и допринася за образуването на горната орбитална цепка (fissura orbitalis superior). Горната орбитална цепка (фисура) се образува между крилата (голямо и малко) и тялото на клиновидната кост. Тя свързва орбитата със средната черепна ямка. През нея преминават няколко черепномозъчни нерва: окуломоторният нерв (n. oculomotorius / III черепномозъчен нерв), трохлеарният нерв (n. trochlearis / IV черепнпмозъчен нерв), офталмичният нерв (n. ophthalmicus V1 черепномозъчен нерв), абдуценс (n. abducens / VI черепномозъчен нерв), офталмичните вени (v. ophthalmica superior и клончета от долата офталмична вена - v. ophthalmica inferior) и симпатикови влакна от кавернозния нервен плексус.

Особености на малките крила:

1. Оптичен канал (canalis opticus) – канал, който свързва средната черепна ямка с орбитата. Намира се в двата края на хиазматичната бразда (sulcus prechiasmaticus). През него преминават зрителният нерв (n. opticus / II черепномозъчен нерв) и офталмичната артерия (a. ophthalmica). В образуването на медиалната част на зрителния канал участва и тялото на клиновидната кост;
2. Преден клиновиден израстък (processus clinoideus anterior) – костна издатина в задната част на малките крила;
3. Сфеноидален ръб – острата, наклонена задна граница на малкото крило;
4. Crista alaris – най-страничната част на сфеноидния гребен;

Криловидни израстъци (processi pterygoidei)

Криловидните израстъци произлизат от зоната на съединяването между тялото на клиновидната кост и големите крила. Processi pterygoidei са съставени от две костни пластинки – медиална (lamina medialis) и латерална (lamina lateralis). Латералната пластина е по-широка и по-къса, към нея се свързва страничният криловиден мускул (m. pterygoideus lateralis). Участва в образуването на крило-небцовата ямка (fossa pterygopalatina). Към медиалната пластина се свързва медиалният криловиден мускул (m. pterygoideus medialis).

Особености на криловидните израстъци:

1. Крилоспинозен израстък (processus pterygospinosus / израстък на Civinini) – остра костна издатина в задната част на страничната птеригоидна пластинка, известна като птеригоспинозен процес (процес на Civinini). Към него се прикрепва крилоспинозния лигамент (ligamentu pterygospinale). По този начин се осъществява връзка между клиновидната кост и гръбначния стълб (columna vertebralis);
2. Криловиден хамулус (hamulus pterygoideus) – намира се в областта на долния връх на медиалната птеригоидна пластинка;
3. Бразда на хамулуса (sulcus hamuli pterygoidei) – намира се встрани от хамулуса. В нея се помества сухожилието на m. tensor veli palatini;
4. Скафоидна ямка (fossa scaphoidea) – вдлъбнатина с овална форма образувана в горната част на медиалната пластина. За нея се залавя m. tensor veli palatini;
5. Криловиден канал (canalis pterygoideus) – намира се над скафоидната ямка. Посоката му е напред и свързва крилопалатиналната ямка (fossa pterygopalatina) със средната черепна ямка (fossa cranii media). През него преминава Видиевият нерв и артерия;
6. Криловидна изрезка (incisura pterygoidea) – дълбока вдлъбнатина между двете пластини на криловидните израстъци;
7. Криловидна ямка (fossa pterygoidea) – намира се между медиалната повърхност на латералната пластина и страничната повърхност на медиалната пластина;
8. Processus vaginalis – намира се медиално от основата на lamina medialis. Свързва се със клиновидните израстъци на небцовата кост и крилото на ралника;
9. Sulcus palatovaginalis – плитка бразда между вагиналния израстък и основата на криловидната пластинка. Този жлеб се трансформира в къс канал (canalis palatovaginalis). Той се свързва с клиновидния израстък и небцовата кост;
10. Sulcus vomerovaginalis – медиално от вагиналният израстък. Заедно с крилото на ралника образуват вомеровагиналния канал (canalis vomerovaginalis);