Въведение

Решетъчната кост (os ethmoidale) е нечифтна кост, която се разполага централно спрямо сагиталната линия на черепа между двете орбити. Проектира се под предна черепна ямка (fossa cranii anterior). Решетъчната кост принадлежи към костите на неврокраниума. Името произлиза от гръцката дума "ethmos", което означава сито. Етмоидната кост участва в изграждането на медиалната стена на костната орбита, носната преграда (septum nasi), носната и черепна кухини и пода на предна черепна ямка. Решетъчната кост има защитна функция. Етмоидалните клетки предпазват от фрактура на медиалните стени на орбитите.

Решетъчната кост е съставена от няколко части:

1. Lamina cribrosa (сито) – образува покривът на носната кухина и пода на предна черепна ямка. През нея преминават влакната на обонятелния нерв (nervus olfactorius);
2. Перпендикулярна пластина (lamina perpendicularis) – вертикална пластина, която започва от lamina cribrosa, образува две трети от носната преграда;
3. Решетъчен лабиринт (labyrintus ethmoidalis) – това са две структури, намиращи се от двете страни на перпендикулярната пластина. В тях са разположени етмоидалните клетки;

Свързвания с други кости

Поради централното си разположение решетъчната кост се свързва с още 13 други кости:

• Двете носни кости;
• Двете горночелюстни кости;
• Двете слъзни кости;
• Двете небцови кости;
• Двете долни носни раковини;
• Челната кост;
• Клиновидната кост;
• Вомера;

Lamina cribrosa (сито)

Крибриформената пластина е хоризонтална структура, разполагаща се в етмоидалната изрезка (incisura ethmoidalis) във фронталната кост. По този начин тя образува малка част от пода на предна черепна ямка. Тази част има структура подобна на сито с малки дупки (foramina cribrosa). През тях преминават обонятелните нерви (fibrae nervi olfactorii / I черепномозъчен нерв).

Малка издатина с триъгълна форма, известна като crista galli, се показва над крибриформената плоча. Тя се простира в черепната кухина и осигурява прикрепване за falx cerebri (сърповидна вертикална гънка на твърдата мозъчна обвивка, която разделя двете полукълба на главния мозък). Тя е разположена между двете обонятелни луковици. Предните части на crista galli са по-широки и са известни като крила (alae crista galli). Те са свързани с челната кост.

Забележка: Някои автори разглеждат crista galli, като част от перпендикюлярната пластина, а не като част от крибриформената пластина.

Перпендикулярна пластина (lamina perpendicularis)

Перпендикулярната пластина е тънка и плоска. Разположена е по срединната сагитална линия между двата етмоидални лабиринта. Посоката й е вертикално надолу от крибриформената пластина. Участва в образуването на задната страна на носната преграда и се свързва със септалния назален хрущял (cartilago septi nasi) и ралника (vomer).

Етмоидален лабиринт (labyrintus ethmoidalis)

Етмоидалният лабиринт е чифнта структура, която се разполага двустранно в сагиталната равнина от двете страни на перпендикулярната пластина. Отделя орбитата от носната кухина. Съдържа кухи въздушни клетки, наречени етмоидални клетки (cellulae ethmoidales).

Особености на етмоидалния лабиринт:

1. Костни клетки (cellulae ethmoidales) – биват предни, средни и задни (cellulae ethmoidales ateriores, cellulae ethmoidales mediae, cellulae ethmoidales posteriores). Участват във фонетиката и дишането;
2. Орбитална пластина (lamina papyracea) – тънка костна пластина, която покрива средните и задните етмоидални клетки от орбиталната страна. Образува медиалната стена на орбитата;
3. Горна носна раковина (concha nasalis superior) – образува горния носов ход;
4. Средна носна раковина (concha nasalis media) – образува средния носов ход;
5. Етмоидална була (bulla ethmoidalis) – окръглена издута костна структура, разположена в горния преден край на средната носна раковина. Образува се от издуването на най-изпъкналата предна етмоидална клетка;
6. Унцинатен процес (processus uncinatus) – деликатна, сърповидна костна издатина, която обикновено се простира в латерална посока и се спуска назад и надолу от лабиринта. Тя се свързва с решетъчния израстък (processus ethmoidalis) на долната носна раковина (concha nasalis inferior);
7. Решетъчен инфундибулум (infundibulum) – свързан е с унцинатния израстък медиално. Той е подобно на цепнатина пространство, изпълнено с въздух и извит ход, който улеснява дренажа на максиларния синус (в предната част на струкурата) и предните етмоидални клетки. Фронталният синус се отдренира в предната и задната част на инфундибулума;
8. Полулунен хиатус (hiatus semilunaris) –дълбока и тясна бразда с формата на полумесец на страничната стена на средния носов ход. Разделя bulla ethmoidalis и processus uncinatus. Тук е връзката между фронталните, максиларните синуси и предните етмоидални клетки;

Забележка: Понякога има още една раковина над горната. Тя е много малка, намира се назад и нагоре, и е известна, като най-висока носна конха (concha nasalis suprema).