Въведение

Долната носна конха (concha nasalis inferior) е чифтна кост на висцерокраниума. Има форма на извита плоскост. Простира се по протежение на страничната стена на носната кухина. Участва в обонянието и в овлажняването на вдишвания въздух. Долната носна конха е най-дългата и широка от трите раковини. Тя е единствената отделна кост, другите раковини са част от решетъчната кост (os ethmoidale). Участва в образуването на средния и долния носов ход. Свързва се с горната челюст (maxilla), небцовата кост (os palatinum), сълзната кост (os lacrimale) и решетъчната кост (os ethmoidale). Долната носна конха има две граници, три израстъка, две повърхности и два края.

Граници и израстъци:

1. Горна граница – тънка, с неправилна повърхност. Свързва се с горната челюст и небцовата кост. Има три израстъка. Слъзният израстък (processus lacrimalis), е разположен отпред и се свързва със слъзната кост (os lacrimale). Участва в образуването на слъзния канал (canalis lacrimalis). Максиларният израстък (processus maxillaris) се намира в средната част на долната носна конха и е насочен към горната члелюст (maxilla). Участва в образуването на hiatus maxillaris. Етмоидалният израстък (processus ethmoidalis) се намира отзад и над максиларния израстък. Чрез processus uncinatus се свързва с решетъчната кост;
2. Долна граница – свободна, плътна, много добре васкуларизирана. Извита е нагоре;

Повърхности:

1. Медиална повърхност (facies medialis) – изпъкнала и грапава; известна е още като септална повърхност. Тя е перфорирана от множество малки отвори и съдържа надлъжни жлебове и ръбове. През тях преминават кръвоносни съдове и нерви;
2. Странична повърхност (facies lateralis) – вдлъбната и по-гладка. Участва в образуването на долния носов канал;

Два края:

1. Преден край (extremitas anterior) – заоблен. Той се свързва с конхалните гребени на челния израстък на горнта челюст (maxilla);
2. Заден край (extramitas posterior) – заострен и по-тесен. Той е свързан с перпендикулярната пластина на небцовата кост (os palatinum);