Въведение

Небцовата кост (os palatinum) е тънка, L-образна чифтна кост на висцерокраниума. Тя образува задната част на твърдото небце (palatum durum). Намира се между криловидният израстък на клиновидната кост и горната челюст. Съставна част е на назалния комплекс, устната кухина (cavum oris) и костната очница (orbita). Заедно с криловидният израстък на клиновидната кост (processus pterygoideus), образува крилонебцовата ямка (fossa pterygopalatina). Изгражда част от медиалната стена на максиларния синус (sinus maxillaris).

Небцовата кост е свързана с шест черепни кости – горна челюст (maxilla), клиновидна кост (os sphenoidalis), решетъчна кост (os ethmoidale), долна носна раковина (concha nasalis inferior), ралник (vomer) и срещуположната небцова кост. Участва в оформянето на средния лицев етаж и структурите в него. Структурните дефекти и поражения в небоцата кост може да имат сериозни последици спрямо говора, развитие на фистули, дишането и храненето на пациента.

Небцовата кост се състои от две основни части:

1. Хоризонтална пластина (lamina horizontalis) – хоризонтална, образува пода на носа и задната част на твърдото небце. По-малка е от перпендикулярната пластина;
2. Перпендикулярна пластина (lamina perpendicularis) – вертикална ламина пред криловидния израстък на клиновидната кост. Образува част от медиалната стена на максиларния синус, пода на орбитата и част от страничната стена на носната кухина. Образува заедно с криловидния израстък крилонебцовата ямка (fossa pterygopalatina);

Хоризонтална пластина (lamina horizontalis)

Има две повърхности:

1. Носна (facies nasalis laminae horizontalis) – обърната към носа;
2. Небцова (facies palatina) – обърната към небцето;

Има четири граници (ръба):

1. Предна граница (margo anterior) – неравна, свързва се с небцовият израстък на горната челюст;
2. Латерална граница (margo lateralis) – от нея започва вертикалната пластинка;
3. Задна граница (margo posterior) – не се свързва с нито едина кост. Насочена е назад към фаринкса. Съединяването на двете хоризонтални пластини водят до образуването на задния носов бодил (spina nasalis posterior). За него се залавя мускулът на увулата (m. uvulae);
4. Медиална граница (margo medialis) – неравна и дебела. Съединяването на двете хоризонтални пластини водят до образуване на един сагитален гребен (crista nasalis);
5. Голяма палатинална бразда (sulcus palatinus major) – участва заедно с горната челюст в образуването на големият палатинален отвор (foramen palatinum majus), който преминава в канал (canalis palatinus majus). През него излизат големият палатинален нерв и артерия (nervus palatinus majus et arteria palatina major);

Вертикална пластина (lamina verticalis)

Има две повърхности:

1. Носна (facies nasalis laminae verticalis) – обърната към носа;
2. Максиларна (facies maxillaris laminae verticalis) – обърната към горната челюст;

Особености на назална повъхност:

1. Конхалният гребен (crista conchalis) – намира се в долните две трети на вертикалната пластина. Свързва се с долната носна конха и участва в образуването на долния носов ход;
2. Етмоидалният гребен (crista ethmoidalis) – намира се в горният аспект (краниално) участва в образуването на средния носов ход и се свързва с решетъчната кост;

Максиларна повърхност

Разполага се от страната на горната челюст. Грапава и неправилна. Образува медиалната стена на крилопалатиналната ямка, както и малка част от стената на максиларния синус. В нея се разполага също голяма палатинална бразда (sulcus palatinus majus), който участва в образуването на големият палатинален канал (canalis palatinus major);

Граници (ръбове) на вертикалната / перпендикулярната пластина (четири на брой):

1. Предна граница (margo anterior) – образува малка част от стената на максиларния синус, съединява се с долна носна конха;
2. Горна граница (margo superior) – свързва се с тялото на клиновидната кост. В областта на връзката с клиновидната се разполага изрезка (incisura sphenopalatina). Същата участва в изграждането на сфенопалатиналния отвор (foramen sphenopalatinum). Този отвор свръзва горният носов ход с крилопалатинална ямка. През него минават назопалатиналната и сфенопалатиналнта артерии (arteria sphenopalatina et arteria nasopalatine);
3. Задна граница (margo posterior) – назъбена, свързва се с медиалната част на птеригоидния израстък на клиновидната кост;
4. Долна граница (margo inferior) – границата между перпендикулярната и хоризонтална пластина;

Израстъци на небцовата кост

Има три израстъка - пирамидален (processus pyramidalis), клиновиден (processus sphenoidalis) и орбитален (processus orbitalis);

1. Пирамидален израстък (processus pyramidalis) – известен е още като палатинален туберкул, произлиза от границата между хоризонталната и перпендикулярната пластина. Има посока назад и встрани. Задната повърхност се свързва с двете части на криловидният израстък (lamina medialis et lamina lateralis). Участва в образуването на крилопалатиналната ямка. За тази повърхност се захваща едната глава на musculus pterygoideus medialis. По долната повърхност се намират малки отвори (foramina palatines minores). От тях излизат съдовете и нервите към мекото небце;
2. Орбитален израстък (processus orbitalis) – част от перпендикулярната пластина, участва в образуването на лния под. Има три повърхности, които се съчленяват със съседните кости. Предна – максиларна (свързва се с горната челюст), медиална (свързва се с решетъчната кост), и клиновидна (свързва се с клиновидната кост). Орбиталният израсък има две свободни повърхности – странична (образува крилонебцовата ямка) и горна (орбитална – участва в образуването на долната орбитална цепка – fissura orbitalis inferior);

3. Клиновиден израстък (processus shenoidalis) – разполага се задната част на перпендикулярната пластина. Има три граници – задна (свързва се с медиалната част на криловидния израстък – lamina medialis), медиална – свързва се с крилото на ралника (ala vomeris) и предна (образува сфенопалатиналната изрезка – incisura sphenopalatina);